Държавния бюджет

Закон за държавния бюджет  на РБ

           Всяка година парламентът гласува закон за държавния бюджет за република България за съответната година. Законът регламентира финансовите параметри на съставящите държавния бюджет бюджети за плануваната година. За всеки от тях по отделно се приемат приходите и  разходите. Рагламентира се трансфера на суми от републиканския бюджет към отделните частнибюджети за покриване на недостига им от средства. В законът всяка година се утвърждават и  размерите на взаимоотношенията между централния републикански бюджет и бюджетите на общините.
          Законът регламентира и списък на екологичните обекти, предвидени а строителство през периода за действие на бюджета.
          Бюджетната технология е цялостната дейност по планирането,  съставянето, разглеждането, утвърждаването, изпълнението, приключването и отчитането на държавния бюджет. Продължителността му  е от 2 до  3  години, той е значително по-продължителен от бюджетния период, който обхваща 1 година. Етапи на бюджетния яроцес са:
                  - съставяне на проект от бюджета от Министерството на финансите
                  - разглеждане на проект от бюджета от Министерския съвет
                  - обсъждане и  приемане на бюджета от парламента
                  - разпределение и изпълнение на бюджета
                  - приключване на бюджета и отчитане на неговото изпълнение.
          Съставянето  на проектобюджета е първият етап от  бюджетната технология. Започва веднага след приемането на бюджета и завършва  до  15.10. Министерството на финансите съставя бюджетна прогноза за срок  от 3 години. Всяка година тя се актуализира и одобрява от Министерския съвет. До 15.09 разработените прогнози за новият бюджет се внасят за разглеждане от Министерския съвет. След приемането му изготвеният проектобюджет от Министерството на финансите става проектобюджет на Министерския съвет. Министерският съвет разглежда и проектобюджетите на сметната палата и висшия съдебен  съвет, но по тях не може да извършва корекции. В срок до  15.10 окончателният проектобюджет да бъде приет от Министерския съвет. С цел да се даде по-голяма власт на разпоредителите с бюджета се  въвеждат делигирани бюджети. Те делигират повече отговорности и правомощия на отрасловите министерства. По този начин се преодолява централизация.
          Обсъждане и приемане на бюджета- Министерският съвет  е инстанцията, която преценява дали  изготвения проектобюджет, изработен от Министерството на финансите е съобразен с бюджетната прогноза. Цялата документация по проектобюджета, съпроводена с доклади, разчети и обяснителни записки, включително и за бюджетите на общините и за извънбюджетните фондове, трябва да бъде внесена от Министерския съвет в парламента 2 месеца преди края на календарната година. Тук се разглежда от 15-те комисии, като всяка се произнася по нейната част.
  Проектобюджета се внася за разглеждане в парламента по пълна бюджетна класификация. Придружава се с експозе, изнесено от министъра на финансите и доклад, изнесен от председателя на бюджетната комисия в парламента. След това се преминава към обсъждане. След дискусията бюджета се гласува на първо и второ четене. Ако бюджета не се приеме до края на календарната година, тогава се пристъпва към Бюджетни дванадесетини. Всеки месец се харчи от 1/12 от предходния бюджет.  В срок до 1 месец след обнародването на Закона за бюджета в Държавенвестник Министерството на финансите е длъжно  да публикува постановление, в което  се конкретизират финансовите полазатели по бюджетите на държавните органи и бюджетните организации.